Първият успех дойде на трети септември и както често става в полицейската практика, той се дължеше на една рутинна проверка. Край град Валанс, южно от Лион, на главния път от Париж за Марсилия, полицейски пост спря частна кола с четирима мъже. Тук за един ден проверяваха документите на стотици хора, но в случая един от пътниците нямаше документи. Заяви, че ги е загубил. Той и останалите трима бяха откарани във Валанс за обичайния разпит. Там установиха, че първите трима нямат нищо общо с четвъртия, освен дето го бяха взели на стоп. Освободиха ги. Снетите от четвъртия мъж пръстови отпечатъци бяха изпратени в Париж просто да се провери дали е човекът, за който се представя. Резултатът дойде след дванадесет часа: отпечатъците принадлежаха на двадесет и две годишен дезертьор от Чуждестранния легион, който подлежеше на военен съд. Но името, което беше дал, бе точно: Пиер-Дьони Магад.

Магад бе откаран в районното управление на Следствената полиция в Лион. Докато чакаха в преддверието за разпит, един полицай от охраната го попита закачливо:

— Е, какво ще кажеш за Пти Кламар?

Магад безпомощно сви рамене.

— Добре… Какво ви интересува?

Докато писалките на стенографите изпълваха бележник след бележник, Магад „пя“ пред смаяните полицаи в продължение на осем часа. Той назова всеки един от замесените в Пти Кламар, както и деветима други, играли по-незначителни роли в различните етапи на заговора или доставили необходими съоръжения. Общо двадесет и двама души. Ловът започваше, но този път полицията знаеше кого да търси.

В края на краищата само един се измъкна и не е заловен до ден-днешен. Жорж Ватен изчезна и се предполага, че живее в Испания, заедно с повечето останали ръководители на ОАС, сред цивилни заселници от Алжир.