В 19,45 зад стъклените врати се показа друга група и отново мъжете върху чакъла застинаха под команда „мирно“. Облечен в обичайния си двуреден антрацитеносив костюм и тъмна вратовръзка, зад стъклото се показа Шарл дьо Гол. С едновремешна благовъзпитаност той най-напред пропусна мадам Ивон дьо Гол, а после я подхвана за лакътя, за да я придружи по стълбите до чакащия ситроен. Там двамата се разделиха — съпругата на президента седна отзад в първата кола. Генералът заобиколи отдясно и се настани до нея.

Зет им, полковник Ален дьо Боасию, по онова време началник на щаба на бронетанковите и кавалерийските части на Френската армия, провери дали двете задни врати са добре затворени и зае мястото до Мару.

Двама от групата чиновници, придружили президентската двойка по стълбите, седнаха във втората кола. Анри Джудер, огромен алжирски кабил

Железните решетки се разтвориха отново и малкият кортеж се изниза край изпънатите гвардейци на Фобур Сент Оноре. В дъното на улицата колите завиха по Авеню дьо Марини. Един младеж с бяла предпазна каска, възседнал мотопед под кестените, изчака кортежът да отмине след което се отблъсна от бордюра и го последва. Движението бе нормално за августовски уикенд и не бе съобщено предварително за придвижването на президента. Единствено воят на мотоциклетните сирени предупреждаваше регулировчиците за приближаването на колоната и те бяха принудени неистово да ръкомахат и свирят, за да накарат трафика овреме да спре. Колоната набра скорост по засенченото авеню, излетя на огрения от слънце площад Клемансо и пое право към моста Александър Трети. Залепен за официалния кортеж, младежът го следваше без усилие. След моста мотоциклетистите поведоха Мару по Авеню Генерал Галиени, а оттам по широкия Булевард на Инвалидите. В този миг младежът с мотопеда получи отговор на интересуващия го въпрос. На пресечката с улица Варен той намали скоростта и свърна към едно ъглово кафене. Влезе, измъкна от джоба си малък метален жетон, прекоси помещението към разположения в дъното телефон и набра парижки номер.